bg
Merkliste Icon 0

ЕСЕННО ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ НА ЖИТНИ И РАПИЦА С ЛЕБОЗОЛ

 

Правилното и навременно листно подхранване на житни и рапица през есента е много важен фактор за здравото развитие на културите и доброто им презимуване. Същевременно листното торене оказва съществено влияние за по-доброто есенно братене при житни и оптималното развитие на розетка при рапицата. Излишно е да се напомня, че недостиг на хранителни елементи , причинен от почвен дефицит или блокиращи усвояването условия, може да бъде преодолян бързо и целенасочено чрез листно торене.

Няколко са ефектите, които се постигат с продуктите Лебозол® при есенниците:

Повишаване на студоустойчивостта и намаляване риска от измръзване, развитие на здрава коренова система и залагане на оптимален добив още през есента. 

Повишаване на студоустойчивостта и намаляване риска от измръзване

Доказано е, че добре снабденото с определени хранителни елементи растение притежава по-висока студоустойчивост и не е застрашено от измръзване като недостатъчно снабденото растение. Границите на студоустойчивост на зимните култури варират според сортовите характеристики. Зимна рапица -15 до -20°C, Зимна пшеница/тритикале  -15 до -20°C, Зимна ръж -18 до -25°C, Зимен ечемикдо -15°C ˟при достатъчно закаляване. 

Посочените температурни стойности предполагат наличието на защитна снежна покривка, в случай че такава липсва, границата на студоустойчивост се понижава с 2 – 3 градуса ( напр. при рапица от -12 до -18 °C).

Как растенията се защитават от студ

Растенията се предпазват от ниски температури като нагаждат собствената си обмяна на веществата. През есента те преминават първата степен на закаляване най-напред с намаляващ светлинен интензитет и температури около точката на замръзване с краткотрайно влияние на студа до -5°C : тъканните клетки бавно се обезводняват и чрез насищането със захари се понижава точката на замръзване в клетката. Типично е виолетовото оцветяване при рапицата и някои житни сортове. Тръгващото от периферията на листото навътре синьо-виолетово оцветяване при рапицата е предизвикано от образуването на захари след мразовити нощии е толкова по-интензивно, колкото по-малко е снабдена рапицата с (нитратен) азот. От гледна точка на студоустойчивостта това всъщност е позитивно състояние, което става проблематично, ако отново настъпи меко време и рапицата трябва да залага пъпки в условията на азотен дефицит. Тя може действително да расте, но в почвата не се освобождава достатъчно азот. Точно в този момент трябва да се приложи Аминозол®( 115 г/л органично свързан азот, 56-58 % аминокиселини) в доза 100 – 200 мл/дка, който ще окаже безценна помощ на културата да преодолее състоянието на недостиг на азот.

Ако температурите паднат още по-ниско се понижава пропускливостта на клетъчните стени и съдържанието на абсцисинова киселина се покачва, докато активността на цитокинините намалява. Няколко дни със сух студ между -3°C и -5°C са достатъчни за да може растението да издържи студ до -10°C. Това закаляване може отново да бъде отслабено от междувременни меки условия ( 3 до 5 дни с  5°C до 10°C). От водата се разрежда съдържанието на глюкоза в клетката.

Зимните растения стават дълготрайно студоустойчиви едва когато приключи третата степен на закаляване. Затова трябва да има повече дни с продължителен студ от -5°C до -15°C. Едва тогава процесите на обмяна на веществата са почти в състояние на покой. Според културата и сорта растенията могат да понесат температури от -15°C до -25°C. Внезапни проявления на студ от -10°C крият много по-голям риск от ледените -15°C, при които растенията постепенно са закалени.

Фактори влияещи на студоустойчивостта

Най-неблагоприятния фактор, който понижава студоустойчивостта на есенните култури, е високата концентрация на нитратен азот в почвата. По време на периоди с много роса и в края на есенната вегетация, растението усвоява с водата от почвата и много нитратен азот. Приема на нитратен азот води до още по-засилено потребление на вода, което има като последица допълнително понижаване на клетъчната концентрация. При ниски температури в клетката се образуват кристали, които водят до нейното спукване. Ако загине само листната тъкан, растението може да се възстанови.

Високото съдържание на нитрати в растението намалява нивото на абсцисинова киселина, която отговаря за студоустойчивостта на растението. Поради тези причини не би трябвало през есента да се използват азотни торове съдържащи нитрат.Масивен напад с листни болести като ръжда, мрежови петна и особено брашнеста мана е индикация за високи нитратни съдържания и намалява значително закаляването на растенията. При такива случаи е най-ефективна употребата на: 

Виталосол ГОЛД ( 570 г/л сяра, 154 г/л манган, 38 г/л мед) в доза 300 – 500 мл/дка. Високото съдържание на сяра в продукта ще допринесе за по-ефективното усвояване на азота и образуване на протеини от една страна ( което е предпоставка за по-леко презимуване) , а от друга ще засили имунитета на културата срещу споменатите болести. От съществено значение за студоустойчивостта на културите е доброто снабдяване на растенията с:

  • Манган на площи с високо почвено рН
  • Мед на площи с високо съдържание на хумус и на площи склонни към заблатяване
  • Молибден на площи с рН< 5,5
  • Бор

Тези елементи имат решаваща роля за образуването на захари и съответно допринасят за редукцията на нитратите в растението. Това води до по-бързо разграждане на нитратния пул в растението и благоприятства покачването на глюкозата.

 

Снимка 1: Загуба на зимен ечемик поради недостиг на манган

 

Снабдяването на растението с микроелементи чрез целенасочено листно подхранване през есента е основно мероприятие ( наред с избора на сорт, почвообработката, обеззаразяването, дълбочина на сеитбата, основното торене, регулиране на растежа и мероприятията по РЗ) за повишаване на студоустойчивостта.

Манганът е слабо наличен при хумусни, песъчливи, рохкави почви, при почви с висока рН-стойност и при студ и влага. Недостигът на Манган се изразява чрез пожълтяване на листата, черни точки по листото, светлозелени мраморни петна между главните артерии, влошено качество.

Недостигът на Манган води до намаляване на съдържанието на захари и целулоза  в растението, напр. при ягоди и захарно цвекло, до намаляване на съдържанието на въглехидрати при царевицата за зърно, съдържанието на нишесте при картофи, процента масленост при рапица, до редуциране на съдържанието на витамин С и ненаситените маслени киселини.

 

Табл.1 Потребност от Манган по култури

Недостига на Манган се преодолява най-бързо единствено чрез  листно торене. Предпоставка за успешно торене с Манган е младите растения да разполагат с достатъчно листна маса и недостигът  на Манган да не е довел до необратими последици.  Листното приложение се съчетава благоприятно с мероприятие по растителна защита или с друг течен тор.

 

Препоръки на експертите на Лебозол

 

Лебозол® препоръчва при житни след 3-ти лист следните продукти, богати на необходимите за доброто презимуване микроелементи: 


Lebosol®-КвадроМаксС СК / Lebosol®-ТриМакс СК  в доза 50 – 100 мл/дка 

  

 

 

Lebosol®-Манган 500 СК / Манган ГОЛД в доза 50 – 100 мл/дка

Добавянето на Аминозол® допълнително ще заздрави посева и ще допринесе за по-ефективното и по-бързо усвояване на микроелементите, тъй като наред с другите предимства притежава и качеството на естествен хелатиращ агент. Съдържанието на цинк във продуктите КвадроМаксС и Тримакс ще стимулира развитието на кореновата система на зимните житни, като по този начин ще намали риска от изтегляне.

 

РАПИЦА

 

Временният недостиг на хранителни елементи се обуславя от множество климатични и почвени фактори като суша, студ , разлики в рН-стойностите, недостиг на кислород. Един подобен моментен недостиг може да бъде преодолян в значителна степен чрез листно торене. Разходите за даването на микроелементи през листото се покриват дори при неголямо повишаване на добива. Коригиращото листно хранене би трябвало от стопанска гледна точка да се комбинира с предстоящо мероприятие по растителна защита. От първостепенна важност за рапицата е запасяването с микроелемента Бор.

Първото даване на Бор през есента подобрява развитието и студоустойчивостта, по този начин се намалява риска от измръзване и едновременно се повишава имунитета срещу прикореново и стъблено гниене.

При рапица след 4-ти лист като задължително се е наложило листното подхранване с бор, но ние бихме препоръчали и продукта Виталосол ГОЛД поради посоченото по-горе действие:

 Лебозол®-Бор в доза 100 – 150 мл/дка

Виталосол ГОЛД в доза 200 – 400 мл/дка

 

В заключение още веднъж ще изброим факторите , оказващи максимално влияние върху студоустойчивостта на зимните култури: развитие на растенията, фаза на закаляване, хранителен статус, сила и продължителност на стресовата фаза. Лебозол® със своята препоръка може да повлияе изключително благоприятно на хранителния статус на растението, така че то да преодолее стресовата фаза с възможно най-малки щети и загуби.

Само едно правилно нахранено растение е в състояние да образува добра студоустойчивост, а продуктите на Лебозол® са тези които съдържат необходимите хранителни елементи в оптимално съотношение и напълно усвоима форма за да са здрави и добре нахранени есенните посеви.