bg
Merkliste Icon 0

Лебозол повишава студоустойчивостта на зимната пшеница

 

Правилното подхранване повишава студоустойчивостта на зимната пшеница.

Всяка година 85% от засетите със зимна пшеница площи в световен мащаб са засегнати от пролетни слани, които обикновено се случват през март и април по време на ранните фази от развитието на културата. Когато температурата през пролетта падне под нулата може да нанесе сериозни щети на пшеницата, като най-често  причинява увреждане на клетките и нарушава клетъчния метаболизъм.

Екстремно ниските температури нанасят поражения в различна степен, които зависят от продължителността и интензивността на застудяването.

Какво се случва в растението при стрес вследствие на студ?

Клетъчните мембрани са най-засегнати от измръзването. Първите последствия при стрес от ниски температури са свързани с промяна в мембраната, която от почти течно състояние преминава в гел и достига до твърдо състояние. Получените повреди се дължат на тежката дехидратация настъпила в следствие на замръзването. При падане на температурите под 0 °С първо замръзва водата в междуклетъчното пространство, тъй като в нея има по-малко разтворени вещества в сравнение с вътреклетъчната течност. Тъй като химичният потенциал на леда е по-нисък от този на течната вода, при замръзване на междуклетъчната течност започва изтичане на незамръзнала вода от вътрешността на клетката в межуклетъчното пространство. При температура -10 °С над 90% от водата е напуснала клетката и настъпилата дехидратация води до щети за клетъчната мембрана. Ако застудяването е интензивно и продължително клетъчните стени и мембрани могат също да замръзнат и ледът ще причини разкъсване и загиване на клетката.

Освен това, както при стрес от високи температури, така и при стрес от студ се отделят така наречените свободни кислородни радикали (Reactive oxygen species - ROS). Тези вещества са силно реактивни и токсични и причиняват увреждане на протеини, липиди, въглехидрати и ДНК, което в крайна сметка води до смъртта на клетката.

Студените условия възпрепятстват поглъщането на вода от корена, а липсата на вода в стъблото води до стрес от засушаване. Това състояние на засушаване причинява нарушаване на нормалното усвояване на хранителни вещества, намалява скоростта на абсорбция на йони от корените и ограничава транспорта на хранителни вещества до други части на растението, което в крайна сметка води до забавен растеж на растенията.

Студената почва възпрепятства нормалното покълване на семената и развитието им.

 

Как растенията се справят със студа?

Способността на растенията да издържат на студ, без да нарушават цикъла си на развитие, се нарича студоустойчивост.  Тя зависи от редица фактори като фазата на развитие, степента на закаляване, правилното хранене, продължителността и интензитета на студа и др.

 

Основни механизми на растенията за справяне със студа са:

-Активиране на гени за студоустойчивост;

-Натрупване на захари в клетките и междуклетъчното пространство;

-Активиране на антиоксидантните системи.

 

Реакцията на растенията към студ може да бъде разделена условно в три различни фази:

-Аклиматизация или закаляване.

-Възстановяване.

-Загиване, ако стресът се удължи или се засили.

 

Пшеницата и другите зимни култури оцеляват през студения период благодарение на способността им за аклиматизация. Тя се осъществява чрез редица транскрипционни и физиологични корекции, включващи активиране на гените за студоустойчивост, намаляне интензитета на фотосинтезата и дишането, натрупване на захари и други вещества в клетките и междуклетъчните пространства, стимулиране на антиоксидантната система и др.

През есента растенията преминават първата степен на закаляване започваща с намаляването на деня и температури около нулата до -5 °С за кратък период от време. Клетките бавно редуцират количеството вода и натрупват захари и други вещества, като по този начин понижават точката си на замръзване. Ако температурите паднат още и се задържат в рамките на -3 до -5 °С сух студ, растението ще премине и второто ниво на аклиматизация и е способно да издържи температури до -10 °С. Това закаляване може да бъде отслабено от появата на няколко поредни, топли дни с положителни температури от 10-15°С. Пълна и трайна студоустойчивост се достига едва след преодоляването на продължителен период  с температури от -5 до -15°С.

След отминаване на студения период и достигане на оптимални за сезона температури се активира вродената възстановителна реакция на растението. Бързото активизиране на всички процеси е жизненоважно за последващото развитие на растенията. Въпреки, че способността за регенерация зависи от интензивността на студа, тя може да бъде подобрена чрез приложение на аминокиселини и фитохормони. При изненадващ, интензивен студ пшеничените растения не успяват да се подготвят и могат да изгубят цялата си надземна листна маса, но въпреки това да се възстановят, ако възелът на братене не е засегнат. Това още веднъж ни показва разнообразието от механизми (превантивни и възстановителни), чрез които пшеничените растения се справят със студа.

Друг важен момент е неутрализацията на свободни кислородни радикали (ROS)  синтезирани по време на студовия стрес. Антиоксидантната система на растенията се активира от протеини свързани със стреса.

 

Как хранителните елементи влияят на студоустойчивостта?

Доказано е, че добре снабденото с определени хранителни елементи растение притежава по-висока студоустойчивост. От друга страна е факт, че наличието и излишъкът на други елементи може значително да влоши ситуацията и да понижи студоустойчивостта на растенията.

 

Азот N

Правилното азотно хранене може да намали негативния ефект предизвикан от абиотичен стрес. Той играе много съществена роля при стреса от високи и ниски температури. Азотния оксид (NO) е силно реактивно съединение имащо регулаторни функции в много физиологични процеси, като покълване на семената, стареене на клетката, затваряне на устицата, молекулярна сигнализация при абиотичен стрес и други. Освен това Азотния оксид (NО) действа директно като антиоксидант и неутрализира свободните кислородни радикали (ROS) генерирани при стрес от ниски и високи температури.

От друга страна обаче неправилното използване на нитратен азот  (NO3-)  през зимата може значително да понижи студоустойчивостта на пшеницата. По време на периоди с много роса и в края на есенната вегетация, растението усвоява с водата от почвата и много нитратен азот. Приема на нитратен азот води до още по-засилено потребление на вода, което има като последица допълнително понижаване на клетъчната концентрация. Така клетките замръзват по-лесно и загиват.

 

Калий K

Сред макроелементите, Калият играе решаваща роля за оцеляването на културните растения при стресови условия на околната среда. K е от съществено значение за много физиологични процеси, като фотосинтеза, транспорт на продукти получени от фотосинтезата, поддържане на водния баланс в растенията, активира ензими необходими при стресови условия и др.

Дефицитът на Калий нарушава процеса на фотосинтеза в резултат, на което се генерират свободни радикали (ROS), което значително би влошило ситуацията при стрес от ниски температури. Доказано е, че обилното хранене с К повишава студоустойчивостта.

 

Калций Ca

Калцият е жизненоважен за регулирането на редица физиологични процеси протичащи на тъканно, клетъчно и молекулярно ниво. Тези процеси са пряко свързани с растежа и развитието на растенията и реакцията им към абиотичен стрес. Като цяло, растителните генотипове, които понасят нискотемпературен стрес, са в състояние да поддържат висок воден потенциал на листата, като затварят устицата си и предотвратяват загубата на вода.

Доказано е, че Калцият е незаменим елемент от процеса на затваряне на устицата в отговор на ниските температури.  

Калцият играе много важна роля за поддържане на клетъчната структура, която е особено чувствителна при дехидратация.  

Той играе важна роля и при възстановяването на клетката като активира ензима на клетъчната мембрана АТФаза. Този ензим е необходим за обратното изпомпването на вещества изгубени по време на стреса от ниски температури.

Калцият активира протеина калмодулин, който контролира метаболитните дейности на растенията и подпомага растежа им при условия с ниски температури.

 

Магнезий Mg

Магнезият увеличава растежа на корена и повишава поглъщателната му повърхност. Това води до повишено усвояване на вода и хранителни вещества и може да облекчи ситуацията при студ.

Mg е съставна част на хлорофила и наличието му стимулира фотосинтезата в резултат, на което се  увеличава количеството произведени захари и се подобрява транспорта им през флоемата.

Подобрената фотосинтеза води и до производството на по-малко свободни радикали (ROS), което е много важно в условия на ниско температурен стрес.

 

Бор B

Борът участва пряко или косвено в редица физиологични и биохимични процеси по време на растежа на растенията, като клетъчно нарастване, клетъчно делене, синтез на клетъчната стена, функция на мембраната, азотен метаболизъм, фотосинтеза на листата, синтез на урацил и др..

Наличието на Бор повишава антиоксидантната активност на растенията и при стрес от ниски температури успешно дезактивира свободните радикали.

Борът подобрява транспорта на захари в растението.

 

Манган Mn

Манганът е необходим при фотосинтезата, азотния метаболизъм и за образуването на други съединения, необходими за развитието на растенията.

Той също има решаваща роля за намаляне производството на свободни радикали при стрес от ниски и високи температури.

Освен това Манганът косвено подобрява фотосинтезата, чрез подобрено усвояване на N.

Той неутрализира нитратите и подобрява транспорта на захари в растението.

 

Цинк Zn, Мед Cu, Молибден Mo

Подобряват транспорта на захари и участват в състава на ензими и други биологично активни вещества необходими за механизмите на студоустойчивостта.

 

Как продуктите на Лебозол ще ви помогнат да защитите инвестициите си от непредвидени студове?

 

Ние ви предлагаме комплексна програма от мерки, която ще защити вашите растения през всички фази  на развитие, в които те са застрашени от измръзване. Стратегията ни включва целенасочени  превантивни и възстановителни  третирания.

1.Третирането на семената с Тотал Кер е първият етап от нашата стратегия.

Добре балансираната комбинация от органична материя, N, P, K и микроелементи осигурява оптимална хранителна среда за покълване на семето и допълнителна енергия за поникване на растението. Третираните семена в условия на студена почва покълват по-бързо и имат по-висок процент кълняемост, поникват дружно и са жизнени. Тези растения ще имат по-добър старт и това ще им даде шанс да развият по-голям корен, да формират повече братя преди зимата и ще повлияе позитивно на тяхната студоустойчивост. 

 

2.Есенно третиране от 3-ти лист при подходящи условия:

-При кисели почви препоръчваме Лебозол Робустус СК с цел снабдяване на растенията с Бор и Калций и Магнезий. Бора и Калция имат синергично действие и са жизнено необходими за успешното презимуване на пшеницата.

-При алкални почви използвайте Манган-Нитрат 235 за снабдяване с манган, повишена фотосинтеза, стимулиране на братенето и дезактивиране на свободни радикали (ROS).

-При почви с неутрално pH може да използвате Лебозол ТриМакс СК, КвадроМаксС СК или НитроМикс, които ще ви осигурят така необходимите за успешно презимуване на пшеницата Мед, Манган и Цинк в необходимата доза. Тези елементи отговарят за образуването на захари, за редукцията на нитратите и стимулират антиоксидантната система.

3.Пролетно третиране при начало на активна вегетация.

Целта е да активизираме всички процеси нарушени от ниските температури и да върнем жизнеността на растенията. Несъмнено най-подходящият продукт за възстановяване от стрес, активизиране на вегетацията и подобряване на храненето е Аминозол. Аминокиселините са прекурсори на фитохормони, като ауксина, които са необходими за бързото възстановяване от стрес. Продуктите Фитоамин® и Тотал Кер биха заместили успешно Аминозол, тъй като при определени условия имат сходно или дори по-добро действие.

Безспорно  най-опасни са късните пролетни слани, защото растението навлиза или вече е навлязло в генеративните си фази на развитие и нанесените щети ще бъдат необратими. Дори в такъв случай добре подхранените растения ще имат по-добър температурен толеранс и ще са необходими по-ниски температури за да нанесат необратими щети. В случай на късни слани третирайте с Аминозол, Тотал Кер или Фитоамин при първа възможност (оптимални температури) след стреса.

Моля, потърсете нашите агрономи по региони за допълнителна информация и индивидуална препоръка съобразена с актуалната ситуация.