Физиологичното значение на Манган в обмяната на веществата на растението е преди всичко  способността му да променя валентността,  да управлява процесите на оксидация и редукция , както и въглехидратната и белтъчната обмяна. Манган участва в многобройни ензимни реакции, при което някои от неговите функции могат да се поемат частично от Магнезий. Образуването на хлоропласти, синтеза на хлорофил, както също и обмяната на въглехидрати, са свързани с наличието на Манган ( функция при разграждане на водата във фотосинтезата). В сравнение с недостатъчно снабдените с Манган растения, тези с достатъчно Манган имат по-високо съдържание на протеин поради ненарушената редуктаза на нитрати и нитрити. При достатъчно снабдяване с Манган потреблението на вода от растението е по-ниско заради по-добре функциониращите механизми на управление на баланса. При пшеница е установена повишена студоустойчивост на запасените с Манган растения в сравнение с тези с недостиг. Манган повишава имунитета срещу бактериални инфекции преди всичко на корените, при житни на основата на стъблото срещу напукване и почерняване причинено от Gaeumannomyces graminis.

Достъпът на растението до Манган се определя от редица почвени фактори, преди всичко от редокспотенциала, почвеното съдържание на органична субстанция и съвсем решаващо от рН-стойността. При никое друго хранително вещество достъпа на растението не е в толкова ясно изразена зависимост от почвената реакция както при Манган.

• Симптоми на недостиг на Манган при растенията

Недостигът на Манган се изразява най-напред в точковидни,отдалечени от листните артерии хлорози  на листната петура и предизвиква, за разлика от недостига на Азот, плоски изсветлявания по листото. Листните артерии остават зелени в сравнение с недостига на Магнезий.

Хлорозите и последващите некрози настъпват преди всичко при по-младите до средните листа.

При зърнено-житните култури листото се прегъва в долния край и увисва надолу с все още зелен връх. Най-разпознаваеми са настъпващите при явен недостиг некрози (например при овеса), които могат да бъдат описани като „кафяви листни петна“ (алтернария).  При мочурливи почви също може да се стигне до появата на некрози поради блокиране на Манган от органичната субстанция.

• Застрашени от недостиг на Манган са варовити, заблатени и хумусни песъчливи почви, както и мочурливи почви с високи рН-стойности (> 6,5 рН). Недостиг на Манган може да бъде предизвикан и чрез високи варови дажби, които водят до преокисление на Мn в трудно достъпни за растението форми. Недостиг настъпва особено и при добре проветрени богати на хумус почви в съчетание със суша.

• Практически указания за торене

Необходимостта от торене чрез употребата на чисто микроелементен тор  се основава на почвен и /или листен анализ или на базата на доказани в практиката стойности при препоръката. При много рохкави почви след  продължително засушаване особено са засегнати ечемика, пшеницата и овеса. И при латентен недостиг (никакви или слабо забележими симптоми) може да се стигне до намаляване на растежа и добива, както и до влошаване на качеството (понижено съдържание на захар, нишесте, мазнини и протеин, повишено съдържание на нитрати и нитрити).  Полезно е редовно визуално наблюдение на полетата в комбинация с растителен анализ.

Недостига на Манган се преодолява най-бързо единствено чрез  листно торене. С изключение на замочурените почви при всички останали почви с рН-стойности  ≤  6,0 може да се направи и почвено торене, но въздействието му върху добива  се характеризира като несигурно и освен това с високи разходи.

Предпоставка за успешно торене с Манган е младите растения да разполагат с достатъчно листна маса и недостигът  на Манган да не е довел до необратими последици.  Листното приложение се съчетава благоприятно с мероприятие по растителна защита или с друг течен тор.

Специалистите на Лебозол препоръчват през есента от 4-ти лист:

За индивидуални препоръки за Вашите култури, моля обърнете се към нашите специалисти по региони.