Значението на микроелементите
Климатичните условия често влияят на добивите от рапица. През последните години, например, се наблюдаваха значителни разлики в добивите в различни части на България, които се дължаха на продължителната суша.
Все по-голямо значение за постигане на високи добиви при промяна на климатичните условия има целенасоченото снабдяване с хранителни микроелементи. Рапицата се развива още през есента много енергично. Образуването на розетката и нарастването бележат началото на основната растежна фаза, при която нараства изискването за снабдяване с микроелементи.
Особено се повишава нуждата от Бор и Манган
Общовалиден факт е, че микроелементите са активатори на процеси по обмяна на веществата и на ензимни реакции. При рапицата по този начин се подпомагат нарастването по височина, залагането на шушулки и образуването на добива. Често още през есента се наблюдават светло жълти, леко деформирани листа, които по-късно се оцветяват виолетово (антоцианово оцветяване). В повечето случаи това се дължи на недостатъчно снабдяване с Бор (В). Подобно твърдение обаче може да се потвърди само чрез листен анализ, тъй като индуцирания недостиг на Фосфор също води до спиране на растежа с червеникаво оцветяване. При активен растеж местата с изразени подобни симптоми имат още през есента повишена нужда от Бор.
Третиране с Лебозол Робустус СК още на есен може да ограничи негативните последици. От културните растения рапицата има много високо извличане на Бор: 25 -60 г/дка В. Що се касае до климатичните условия трябва да се подчертае влиянието на Бор върху регулиране на водния баланс. Недостигът на Бор повишава стреса от суша, намалява транспорта на резервни вещества в главния корен и повишава опасността от измръзване. Липсва ли Бор, още през есента могат да се появят кухини в корените.
В сравнение с Бор нуждата от Манган е също толкова висока: 30 – 60 г/дка. Манган е важен за фотосинтезата и от тук за въглехидратната обмяна при рапицата. Първите признаци на недостиг са светло зелени оцветявания на листата, които при продължителен недостиг преминават в бяло-сиви, отчасти перфорирани хлоротични петна.
Манганът стимулира развитието на корените, образуването на цветовете и шушулките, както и броя зърна в шушулка. Недостигът на Манган води до намален растеж, по-слабо залагане на шушулки и ограничено маслено съдържание в семената.
Молибден, Цинк и Мед
Наред с достатъчното снабдяване с Бор и Манган също Молибден (Мо) (0,4 – 0,8 г/дка) играе важна роля. По-нататък трябва да се вземе под внимание, че рапицата в зависимост от местоположението има също голяма необходимост по време на фазата на нарастване по височина от Цинк (Zn) и Мед (Cu). Недостиг на Цинк и Мед често се появява на леки почви с високо органично съдържание. За рапицата средното извличане на Цинк е 15 – 30 г/дка и Мед от 3 до 5 г/дка. Препоръчваме пролетно третиране с Лебозол ТриМакс СК.
Типични симптоми за недостиг на Молибден са хлоротичните некрози, често с кафява периферия на по-старите листа. При силен недостиг се появяват некротични петна и по върховете на стъблото и разклоненията, които могат да доведат до ограничено залагане на зърна. Молибден е необходим и за различни функции по обмяна на веществата, както и за оползотворяването на Азот в растението.
Цинк и Мед имат значение за жизнеността, устойчивостта, оплождането и образуването на шушулки. При недостиг на Zn развиването на листа и растежа са ограничени. Мед стимулира образуването на цветовете, оплождането и образуването на семе. Недостигът води до по-малко шушулки и до по-малко зърна в шушулката. Освен това се понижава съдържанието на скорбяла и другите въглехидрати, които са необходими на рапицата за изграждането на масло и съответно мазнини. Мед често липсва на леки почви с високо органично съдържание.
Подобно на Бор при продължаваща суша Mn, Zn и Cu могат също да бъдат лошо достъпни от растението. При повишаващи се рН-стойности на почвата намалява подвижността не само на Бор , но и на Mn, Zn и Cu, докато достъпността на Мо нараства.
Ролята на листното торене
Временният недостиг на хранителни елементи се обуславя от множество климатични и почвени фактори като суша, студ, разлики в рН-стойностите, недостиг на кислород. Един подобен моментен недостиг може да бъде преодолян в значителна степен чрез листно торене. Разходите за даването на микроелементи през листото се покриват дори при неголямо повишаване на добива. Коригиращото листно хранене би трябвало от стопанска гледна точка да се комбинира с предстоящо мероприятие по растителна защита.
- От първостепенна важност за рапицата е запасяването с микроелемента Бор. В Германия обикновено се извършват четири листни подхранвания. Първото пръскане с Лебозол Робустус СК през есента подобрява развитието и студоустойчивостта, по този начин се намалява риска от измръзване и едновременно се повишава имунитета срещу кореново и стъблено гниене. Втората дажба на Бор трябва да е през пролетта, когато листната маса се е възстановила, а една следваща дажба е възможна при стрелкуването. Тъй като рапицата има най-голяма потребност от Бор по време на цъфтеж, особено се препоръчва листно пръскане с Бор по време на развитие на пъпките.
➠ Ако се правят четири пръскания, последното трябва да достави 10 – 15 г/дка В (100 мл/дка Лебозол Робустус).
➠ При две хранения, през есента или преди цъфтеж, нуждата на рапицата от Бор се осигурява с по 20 – 30 г/дка (200 мл/дка Лебозол Робустус) всеки път.
- При пръсканията във фаза стрелкуване и преди цъфтеж наред с Бор трябва да се дадат съответно Манган и Молибден. Подходящи са продукти с високо съдържание на B, Mn и Мо, както и работни смеси от два или повече листни тора, които взаимно да се допълват. Торове с високо съдържание на Сяра са идеалните листни торове за рапицата, при която достатъчното снабдяване със Сяра е от особено значение при високи нива на добива. Освен това Сярата подобрява достъпността на Азота от растението и малки количества през пролетта могат да стимулират растежа. Лебозол Микс за Рапица и Слънчоглед СК съдържа всички ключови микроелементи за рапицата (Mn, B, S, Mo, Ca), споменати по-горе, което го прави идеален както за укрепване на младите растения през есента, така и за пролетно приложение с цел стимулиране на стрелкуването, увеличаване на добива и подобряване на качеството.
Да обобщим
Дългогодишните опити доказват, че на места с недостатъчно снабдяване с Бор чрез двукратно листно торене с Лебозол Робустус СК беше постигнато средно повишаване на добива между 5 % и 10 %. Без дажба на Бор цветовете абортират, появяват се цепнатини по стъблата и растенията остават недоразвити.
Подобно на Бор рапицата реагира много положително също и на Манган чрез залагане на повече шушулки и повишено маслено съдържание в семената. Така чрез торене с Манган могат да бъдат постигнати значително по-високи добиви специално при леки хумусни почви с недостиг.
Повишава се значението на Бор, но също и на Манган, Молибден, Цинк и Мед, за постигане на високи добиви при рапица. Торенето с тези микроелементи трябва да се предприема спрямо конкретните условия в землището и климатичните условия, спрямо запасеността на почвата и желания добив от рапица.
Листното торене може да бъде от голяма помощ за постигане на високи добиви и качество. Препоръчва се едно пръскане през есента при образувана достатъчна листна маса и като многократна поредица през пролетта до начало на цъфтеж.